Двайсет зими след бомбите. Всяка зора Вера Сокол, пенсиониран инженер, се изкачва на заледения покрив, за да слуша радио, което мълчи от седемнайсет години. Тази сутрин мъртвата сигнална светлина на старата Градска кула свети в червено. През шума се дочува приспивна песен, която само тя би трябвало да знае, а след нея и гласът на дъщерята, която е изгубила преди осемнайсет години. Бавно разгаряща се постапокалиптична мистерия за надеждата и за един сигнал сред шума.